Scan barcode
A review by ivaelo
Typee: A Peep at Polynesian Life by Herman Melville
3.0
Мелвил е оцелявал на предела before it was cool!!! Беър пасти да яде. Има спорове за това, колко е достоверна книгата, и дали Мелвил не си е досъчинил определени "факти", ама нас това не ни интересува особено.
Главният герой попада съвсем неслучайно на един остров с канибали. Има добри канибали и лоши канибали. За наш, а и за негов късмет той попада при лошите, които се оказват не чак толкова лоши. И тук свършва действието в книгата, и започва едно описание на нравите, традициите, растителността, храната, манталитета, ежедневието и т.н., на симпатягите от Тайпи. За наша голяма изненада се оказва, че не са толкова кръвожадни и зли, колкото ги изкарват, иначе миролюбивите европейци, даже са доста мързеливи. Мелвил прави съпоставка между "диващината" на островитяните, и диващината на европейците. Множество от проблемите за тези народи идват точно от този допир с "цивилизацията", която ги покварява. И преди да се сблъскат с тези носители на цивилизацията и високия морал, те не са запознати с фалша, лъжите, завистта и още много "добродетели", които са ни до болка познати.
Главният герой попада съвсем неслучайно на един остров с канибали. Има добри канибали и лоши канибали. За наш, а и за негов късмет той попада при лошите, които се оказват не чак толкова лоши. И тук свършва действието в книгата, и започва едно описание на нравите, традициите, растителността, храната, манталитета, ежедневието и т.н., на симпатягите от Тайпи. За наша голяма изненада се оказва, че не са толкова кръвожадни и зли, колкото ги изкарват, иначе миролюбивите европейци, даже са доста мързеливи. Мелвил прави съпоставка между "диващината" на островитяните, и диващината на европейците. Множество от проблемите за тези народи идват точно от този допир с "цивилизацията", която ги покварява. И преди да се сблъскат с тези носители на цивилизацията и високия морал, те не са запознати с фалша, лъжите, завистта и още много "добродетели", които са ни до болка познати.