Take a photo of a barcode or cover
3.34 AVERAGE
3.34 AVERAGE
Half novel and half anthropology/sociology text, Typee is a marvelous bit of pre-modern fiction/prose from one of the best modern novelists.
As a novel, 4 stars is too high, really. It's about 30% story, 70% description of daily life in the valley of Typee. Melville's first novel, and it's a long way from the mastery of _Moby-Dick_ and _The Confidence-Man_. What's striking, though, is how sympathetic Melville is here to the indigenous people. It ends up a rather melancholy book to read, now, looking back across time at these destroyed ways of life (so similar to so many other destroyed ways of life). You can't help but feel the deep loss of such a way of life.
It's becoming obvious to even the casual observer that I'm now a huge Melville fan.
It's becoming obvious to even the casual observer that I'm now a huge Melville fan.
Мелвил е оцелявал на предела before it was cool!!! Беър пасти да яде. Има спорове за това, колко е достоверна книгата, и дали Мелвил не си е досъчинил определени "факти", ама нас това не ни интересува особено.
Главният герой попада съвсем неслучайно на един остров с канибали. Има добри канибали и лоши канибали. За наш, а и за негов късмет той попада при лошите, които се оказват не чак толкова лоши. И тук свършва действието в книгата, и започва едно описание на нравите, традициите, растителността, храната, манталитета, ежедневието и т.н., на симпатягите от Тайпи. За наша голяма изненада се оказва, че не са толкова кръвожадни и зли, колкото ги изкарват, иначе миролюбивите европейци, даже са доста мързеливи. Мелвил прави съпоставка между "диващината" на островитяните, и диващината на европейците. Множество от проблемите за тези народи идват точно от този допир с "цивилизацията", която ги покварява. И преди да се сблъскат с тези носители на цивилизацията и високия морал, те не са запознати с фалша, лъжите, завистта и още много "добродетели", които са ни до болка познати.
Главният герой попада съвсем неслучайно на един остров с канибали. Има добри канибали и лоши канибали. За наш, а и за негов късмет той попада при лошите, които се оказват не чак толкова лоши. И тук свършва действието в книгата, и започва едно описание на нравите, традициите, растителността, храната, манталитета, ежедневието и т.н., на симпатягите от Тайпи. За наша голяма изненада се оказва, че не са толкова кръвожадни и зли, колкото ги изкарват, иначе миролюбивите европейци, даже са доста мързеливи. Мелвил прави съпоставка между "диващината" на островитяните, и диващината на европейците. Множество от проблемите за тези народи идват точно от този допир с "цивилизацията", която ги покварява. И преди да се сблъскат с тези носители на цивилизацията и високия морал, те не са запознати с фалша, лъжите, завистта и още много "добродетели", които са ни до болка познати.